За да се възхищавате на сините китове, трябва да знаете в кои води предпочитат да бъдат през лятото и зимата. Най-често тези животни се срещат в Чукотско море, Шри Ланка, в Тихия океан.
Синият кит принадлежи към групата на китовете, които са най-големите животни, съществували някога на Земята. Освен това това животно е най-големият му представител. Учените изчисляват, че размерът и масата на тези китоподобни надвишават тези на най-големите динозаври.
Местообитания на сини китове
Представители на това семейство живеят във всички морета и океани на земното кълбо. Те могат да бъдат намерени в студени води от Чукотско море и Гренландия до Антарктида. Те се чувстват не по-малко прекрасни на екватора, в Индийския океан, в топлите води близо до Малдивите и Шри Ланка. Най-големите индивиди са представители на южния подвид и живеят близо до Южния полюс. Във водите на Северното полукълбо, напротив, има джудже подвид на тези китоподобни. Той е сравнително малък по размер: неговите представители, като правило, са с 2-3 метра по-малки от своите колеги.
Можете да се възхищавате на тези животни в Анденския залив и в района на Сейшелските острови. Водните зони в близост до Шри Ланка обаче се считат за най-доброто място за тяхното наблюдение. Тук сините китове се появяват със завидна редовност, което привлича вниманието на много туристи.
Местообитанието на тези животни може да се нарече територията от американския щат Орегон до Курилите. Често се оказват близо до Исландия, Норвегия, Шпицберген. Навигаторите отбелязаха появата на големи индивиди край канадското крайбрежие, близо до Дания и Нова Скотия. В териториалните води на Русия сините китове са най-често срещани в Тихия океан, Чукотско море, североизточно от Сахалин.
Особености на миграцията на сините китове
Тези животни нямат предпочитание към някакво море или океан. Те се чувстват еднакво добре във всеки от тях. Но лятото прекарва във водите на Антарктика, Северния Атлантик, в Чукотско море. С наближаването на студеното време те отиват на по-топли места. В северното полукълбо сините китове зимуват по географските ширини на южна Япония, в южното - близо до Австралия, Перу, Мадагаскар.
В много отношения тези движения се дължат на факта, че телетата на китовете се нуждаят от топлина, която за кратко лято няма време да увеличи дебелината на подкожния мастен слой, необходим за съществуването в студени води. Следователно женските ги отвеждат при по-благоприятни условия на съществуване. Кит, ангажиран с търсене на храна, се движи със скорост 10-15 км / ч. Но ако животното се изплаши и почувства опасност, то може да се увеличи до 35-40 км / ч.
